Тъй като имам честта да работя в една немалка фирма за хамали с основна дейност пренасяне на имущество, ще споделя с вас впечатлението ми от тази работа. Първо искам да наблегна на факта, че работата въобще не е лека. Именно заради това е добре заплатена. Тя е за хора, които не ги е страх с труд да си изкарват парите, които, както казах, са задоволителни. Хората ми се чудят защо съм избрал да пренасям вещи вече 3 години, че съм се трепел, но честно да ви кажа не е така. По този начин определено се поддържам във форма. Ако погледнете един програмист например, който стои по цял ден на бюрото пред компютъра и най-тежкото нещо, което пренася е лаптопа си, ще разберете за какво говоря. Е, връщаш се уморен от работа, понякога с колегите хамали имаме мускулна треска, ако сме пренасяли нещо наистина тежко или кооперацията просто няма асансьор, но мисля че поддържането на добра физическа форма е по-важно. Понякога, когато има много заявки сме оставали и до по-късно, но пък се е случвало и да имаме и много малко – тогава пък си почиваме. Като цяло не мога да се оплача от работата с колегите хамали. Създали сме чудесен екип и сме оптимизирали работата изцяло. Постоянните шеги и закачки ни помагат за по-бързото минаване на работния ден. Най-негативната черта на работата като хамал може би е, че всеки път се връщаме изцапани, а това изобщо не се харесва на половинките ни, защото трябва много често да се пуска пералня.
Хамали – работата като хамал
февруари 15th, 2012 
rmm Любов – суров картоф
януари 18th, 2012 rmm 
Росен Маринов за истинската любов
Здравейте симпатяги. Отново съм аз – Росен Маринов. За пореден път се убеждавам, че явно не ми е дошло времето за истинската любов. Както споменах в една от първите ми публикации се разделих с единственото момиче, което си мислех, че обичам. Но това всъщност като се замисля не е било вярно, тъй като ако твърдиш, че обичаш някого, никога не би направил нещо, с което да го нараниш толкова, каквото е една изневяра. Имах предостатъчно време да преосмисля нещата и установих, че за момента ми се живее живота, който водя – купони, различни момичета, веселба. Просто не мога да се съсредоточа за дълго време върху нещо конкретно и мисля, че ми е рано за сериозна връзка. Но съм сигурен, че като дойде момента, когато ще искам нещо различно, ще успявам да се справям със ситуацията с изневярата. Все пак очакванията ми ще са, че много ще обичам моята половинка и не бих я наранил. Такова нещо не би прилягало на Росен Маринов.
Лошо – разтегнах мускул
декември 10th, 2011 rmm 
Росен Маринов на скамейката
Пак съм аз Росен Маринов и ви нося лоша новина. На последните тренировки по футбол късмета ми изневери и успях да падна и да си разтегна мускула на десния крак. Искам да ви кажа, че болката беше неописуема. Пак донякъде късмет, защото доктора каза, че до месец всичко трябва да е наред и ще съм се възстановил. Сега ми е много кофти, че няма да мога да играя футбол, но какво да се прави, футболисти без нито една контузия рядко има. На всеки може да се случи, така че ще трябва да изтърпя този месец без тренировки. Ние сме си създали нещо като отбори, само че не от 11 човека, а от 5.
Росен Маринов - футболист
И аз се явявам лидера на нашия отбор, жалко че ще трябва да ги гледам отстрани, но щом Бербатов може, значи и аз ще мога да гледам от резервната скамейка 
. Това беше лека шега, тъй като постоянно се говори за него по медиите. Истината е, че Бербатов, каквото и да се говори за него, успя да пробие и да стане един сред най-големите футболисти. Всякакви спекулации са безсмислени, особено от българи.
Прегръдката на спорта с туризма в Трявна
ноември 29th, 2011 rmm За нас младият спорт е извор на самочувствие, добро здраве и контакти с други млади хора. Футболът като мой любим спорт предлага богати възможности за социализация с други спортистчета. Благодарение на тези възможности се събрахме около 13 – 14 момчета желаещи да съчетаят удоволствието от джъткането на футбол с почивка в някои от приятните хотели в Банско, Боровец, Трявна или Троян.
Разбира се всички казаха в един глас – Росен Маринов да уреди нещата с хотела. Не бях много доволен от този развой, тъй като когато организирам нещо, всички имат свое мнение и обикновено обирам негативите от личния си избор. Така или иначе огледах в интернет няколко от по–големите хотели в Боровец, които разполагаха с игрища за футбол. След кратки дискусии с мои познати решихме да се отдалечим малко от София, за да можем да усетим самата ваканция. След обиколка на интернет сайтовете за почивка се спряхме на град Трявна. Склонността ни да пътуваме повече трябваше да бъде балансирана с по–ниска цена за стая. Така се спряхме и на хотел Балюва къща в Трявна. Подсказа ми го едно от футболистчетата, който беше нощувал там.
Резервирах места и след 2 седмици тръгнахме в с 5 коли към Трявна. Спряхме в село Обнова да хапнем топла супичка. След това преминахме през Велико Търново, където отново спряхме, за да полафим на цигара. Качихме се отново по колите потеглихме към Трявна. Оказа се, че хотела се намира в единия край на Трявна. Посрещнаха ни топло, което обаче не премахна лошият вкус в устата от близостта на ЖП линията и съпътстващият тази близост шум. Казаха ни, че в хотел са правили лагер сборове и някои български футболни отбори от А и Б футболни лиги. Получихме информация къде може да поджъткаме любимия спорт. Решихме обаче преди това да посетим ресторанта в рамките на хотела, понеже докато се шляем из хотела бе станало 18 часа. Качеството на храната бе много добро, а готвача ни бил спечелил награда за готвач на незнам си коя година. Като цяло отидохме до игрището само 2 пъти, а в остатъка от времето се отдадохме на забавления.
Портрети
ноември 15th, 2011 rmm Росен Маринов - старите портретни снимки
Напоследък съм се замислил за портретните снимки. Тези от едно време. Чудя се дали да не отида да си направя и аз. Онзи ден подреждахме на баба мазето и намерих много такива снимки, оттам и се замислих по този казус. Нека не забравяме, че снимките си остават един вид спомен и е хубаво всеки човек да си има портретна хубава снимка. Сега като се замисля имам куп луди и по-прилични снимки, но всички в компютъра. Не ми се мисли, ако му се случи нещо не моя комп.
Забелязвам, че тази тенденция не е само при мен. Дори всички мои приятели навлязоха в новите технологии и дори фото студиата вече са празни. Вече не се изкарват толкова снимки както преди.
Качваме и разглеждаме снимки в социалните мрежи, а нямаме и един портрет – не, че ще ги окачим на стената. Друго си е една хубава снимка, долу да пише Росен Маринов, еди коя си година. Съвсем сериозно мисля да си направя такава.
Крестън БулМар флирт
ноември 10th, 2011 rmm Изкарах тия дни малко извънредни пари, така да се каже. Обади ми се един приятел – съседен до неговия офис – на счетоводна къща Крестън БулМар – се разширявал и трябвало да се пренесат някои неща, пък знаете в счетоводните фирми са повече жени или ако пък има мъже, не са от тия, дето трупат мускули във фитнеса и не стават много за физическа работа, та с две думи трябваше им човек да пренесе някои неща. Не искали да се обръщат към хамалска фирма директно, защото не били сигурни какви хора ще им пратят, пък все пак отговорна работа си е това, документи има при тях, и искали да е познат, проверен и сигурен човек. И моят приятел, нали си ми е вярно другарче, пък и знае, че съм сериозен и точен и че винаги може да се разчита на мене, веднага ме препоръчал. Тия, дето ги разправят, че счетоводителите били стиснати, да ви кажа честно, май няма да се окажат верни, или поне в моя случай. Погледнах колко и каква ще е работата, казах им цената и веднага си стиснахме ръцете. Нямаше, както друг път ми се е случвало, ама защо толкова, ама дай да намалим цената и т. н. Ще я запомня тая работа за счетоводна къща Крестън БулМар не само с това, че изкарах някой лев в момент, в който малко я бях позакъсал за пари, ами и с нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Докато притичвах насам-натам с багажа, едно симпатично момиче, не много по-голямо от мен, счетоводителка в кантората, явно отскоро, дяволито ми намигна. Не се учудвам, щото аз съм си симпатяга, ама нали казват, че счетоводителките уж били скучни – скучни, друг път!
Вечното дерби днес
октомври 28th, 2011 rmm 
Здравейте от мен – Росен Маринов. Имам удоволствието да си седя на дивана с още трима приятели и да чакам вечното българско дерби между отборите на Левски и ЦСКА. Аз съм живия пример, че не избирам приятелите си според отбора, от който са, тъй като двама от тях за ЦСКА, а аз и другото момче сме от Левски. Тези различия в предпочитанието на отбор никога не са ни пречили, а обратно – винаги е забавно, когато се събираме всички, така в края на мача винаги има развеселени и намръщени. 
Но в крайна сметка бирата и пържените картофки ни сбират всички. Времето е малко хладно за бира, но за нас това няма значение, футбол без бира си е като картофи без сирене – губи се тръпката. Днес е 128 мач между двата отбора и се надявам моя отбор да победи, но и да загубим има цяла каса бира, с която да удавим разочарованието Айде, приятно гледане на мача и успех на запалянковците!
Избори. Гласът на България
октомври 20th, 2011 rmm Изборите през 2011 г. вече почукват на вратата на всеки български гражданин. Повечето ми приятели няма да гласуват. След няколко словестни престрелки с тях реших, че няма смисъл да ги убеждавам, че да гласуват е нещо като задължение на всеки, който мисли да живее в България следващите няколко години. Но това е истината. Ако оставим нещата да се развиват без да участваме, после не можем да търсим отговорност и да обвиняваме хората, които ни управляват, понеже негласуването е също участие и води до неизбиране на някой, а до избиране на друг. Замислете се хора и гласувайте! Купуването и продаването на гласове си е престъпление.
Поздрави от Росен Маринов!
Мангалия или България
октомври 5th, 2011 rmm 
С оглед на събитията от последните дни в Пловдив и Катуница, Росен Маринов иска да изкаже своето мнение. Ще ви приомня само една българска поговорка – не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава. Нека на обвиняваме малцинствата, че се възползват от помощите и данъците ни, а да се замислим защо им се налага да го правят. Те са намерили своя начин за оцеляване, въпреки нашето мнение. А за нашето оцеляване трябва сами да се погрижим.
Патриотично настроение
септември 28th, 2011 rmm Не знам дали се дължи на изминалите празници или просто на нагласата на Росен Маринов, но последните няколко дни съм силно патриотично настроен.
Може би чак сега осъзнавам колко много ми е дала тази държава и колко велика е тя. Каквото и да направим, пак няма да успеем да заслужим гордото име българин, но сме длъжни да продължим да се опитваме, а не да се отказваме като пълни страхливци.
